Пейки

Едва ли има човек, който да не знае какво е пейката – вид мебел, приспособление за сядане на няколко човека едновременно. Традиционно тя се изработва от дърво, т.е. плотът, на който се сяда, е дървен, а подпорите могат да бъдат изработени и от други материали. Пейките могат да бъдат с или без облегалки, а също с подпори за ръцете или без.

Пейките през древността

Макар че е всепозната, трудно може да се каже точно кога се е появила градинската мебел и по-конкретно пейката. Историята показва, че първите опити за външно обзавеждане датират отпреди Христа. Тогава пейките са били изработени от треви, каменни плочи или почва. Най-ярките следи за пейките са от времето на инвазията на Клавдий в Британия през 43 година. Тогава дворните пространства се оформят чрез зелени храсти, огради с цветя и колони. А първите наченки на градинска мебел и пейки се откриват през ІІ-рото хилядолетие преди Христа при древните гърци и римляни. В градините си те слагали неудобни каменни пейки и седалки. Най-старите са запазени в Помпей – градът, унищожен от изригването на вулкана Везувий през 79 г. Тогава селището е погребано под слой вулканична пепел и е напълно запазено, когато археолозите го откриват през 1748 г. Градините имали важно място в живота на населените места. В древен Рим публичните и частните градини били място за почивка, положение в обществото, както и пространство за забавление. Били изграждани както на открито, така и на закрито.

Пейките през Средновековието

През Средновековието градското оформление не е било основна грижа на хората, но все пак се отбелязва малък прогрес в създаването на нови градински мебели и пейки. Появяват се пейки от почва, които са сред най-забележителните елементи на средновековните градини. Като вид мебел пейките добиват популярност в началото на 15-ти век, благодарение на изобразяването им в множество картини и рисунки. Платната често изобразявали градини с пейки, като изложението им било навътре, с гръб към стените, за повече интимност. Самите пейки пък били обградени от билки и цветя, за още по-приятна атмосфера около тях.

През 17-ти век градското планиране става все по-популярно в Европа – конструират се множество градини, за да се покаже контролът на човека над природата. Особено отличително било това във френските градини, в които имало птичарници, менажерии и фонтани, които демонстрирали заможност.

Без значение от държавните граници, увеличаването на населението и на градските пространства влече след себе си и нарастване на нуждата от мебели, които целогодишно да стоят на открито. „Градинската революция“ от това време преобразява дворните пространства. Те стават по-открити, а кътовете в тях – от места за дейности се превръщат в места за размисъл и съзерцание. В градините вече се търси не само комфорт, но и да се осигурява усамотеност.

Публичните пространства – паркове, градини, кейове, набират популярност през 19-ти век и налагат екстериорната мебел. В този период се утвърждава и пейката в парка, особено след откриването на нови техники за масово леене на метал.

Пейките през 21 век

Концепцията на 21 век е да се прекарва свободното време на открито. Възможността за външно осветление позволява модифицирането на парковете и градините според вкуса. И изборът на градински мебели, в частност – пейки, е повече от богат. Така не само през топлите месеци на годината, когато пейките се използват, но и през студения сезон, пейките допълват публичното пространство. Човешкият поглед свиква с тяхното присъствие и някак естествено пейките стават неотделима част от селищната среда, независимо дали става въпрос за голям град или пък малко село. И тъй като наистина е изминало много време от неудобните каменни пейки от 43-та година, сега изобилието от видове пейки, направени от различни материали, е впечатляващо.

Пейките в България

Най-първата асоциация, която средностатистическият българин прави, когато чуе думата „пейка“, е за малка дървена пейка без облегалка, поставена до входната врата на къщата или в двора. И ако тази картина е присъща за родната действителност през миналия век, към днешна дата ситуацията е доста променена. В дворовете вече по-рядко се виждат пейки, защото са изместени от масички със столове. За сметка на това парковете и градините са подредени с достатъчно голям брой пейки, за да предразполагат хората да излязат навън през топлите сезони.

Пейките на севлиевската фирма „Бриз 95“

Като една от първите в бранша в България, севлиевската фирма „Бриз 95“ произвежда пейки от десетина години насам. Те са проектирани внимателно, като най-напред са разработени размерите им, изцяло съобразени с това да са удобни на хората, без особено значение от ръста им.

Първият модел пейка на фирмата е без облегалка - един вид класически, защото това всъщност е първата пейка, която някога човекът е направил. Веднага са разработени и пейки с облегалка. Предлаганите видове не са много, защото севлиевската фирма залага на класическата форма и визия. Разнообразието се постига, като се предлагат варианти за цвят на краката на пейките, които са от бетон и цвят на дъските, които са изработени от дърво. В този си вид пейките на севлиевската фирма се харесват на потребителите и са търсени като вид паркова и градинска мебел. С дизайна и цветовото си оформление пейките изглеждат солидно и същевременно семпло, точно както трябва да изглежда едно такова приспособление за сядане на няколко човека – просто, обрано, функционално, удобно. Може би единственото изключение е на двойната пейка, която всъщност представлява две единични пейки, събрани с общ крак. Подходяща е за особено големи паркове или алеи в градски публични пространства. През 2011 г., когато бе направен солиден ремонт на площада в Севлиево, от въпросните двойни пейки бяха наредени на едно от емблематичните централни места на града – на алеите, водещи към историческия музей и църквата „Св. Пророк Илия“ – и двете исторически забележителности.

Несъмнено, с течението на времето човекът ще търси нови и нови форми на градинската и парковата мебел, която създава. Дългата история на пейките, разказана накратко по-горе, е несъмненото доказателство за това. Пък и хомо сапиенс очевидно е така създаден, че в един момент отхвърля старото и познатото, за да го замени с нещо ново. Независимо от това какви нови форми и материали за пейки ще бъдат открити, класическата форма на пейката ще си остане и занапред, защото класиката е тъкмо това – дълговечност на нещото във времето, защото не може да бъде заменено с друго.